Как да пишем бързо текстове — девет хитринки

Повечето от познатите ми интернет маркетолози пишат текстове, без да имат голямо желание. Аз ги разбирам напълно: за писане и одобрение отиват от няколко часа до няколко дни. Това те побърква и убива и най-малкото желание да пишеш.

И с мен беше така. Случвало ми се е, опитвам се да си заповядам да започна текста, преписвам абзац след абзац и, в крайна сметка, не спазвам срока. Мъмрих се, наказвах се, а след това всичко се повтаряше пак и пак. Търсих изход: слушах съвети на опитни журналисти, изпробвах различни начини и анализирах резултатите.

Най-накрая, по метода проба-грешка, определих основните моменти, които ми помагат да ускоря работа и да напиша текст с минимални редакторски поправки. За копирайтерите тези мои наблюдения ще се сторят банални, но ще са добре дошли на специалистите, от които началникът иска обучаваща статия или кейс.

1. Отговори на #защо

Последните няколко месеца започвам подготовката на всички текстове с въпроса “защо”. Без ясен отговор въобще не може да се направи каквото и да било.

На лекция на бившия главен редактор на AdMe.ru Ксения Лукичева чух смешен вариант на съвета. Звучи горе-долу така:

В официалната версия трябва просто да продължиш фразата «след написването на този пост аз искам, да...». Главното е, да се формулира окончателната, а не междинната цел. «Началникът каза» — не става.

Удивително е, как най-очевидният въпрос помага да се икономиса работно време: част от безсмислените задачи отпадат още на старта.

2. Разчисти бюрото

След първата точка е раничко да се започва с писането. Има и подготвителен етап: създаване на комфортни условия.

Аз оставям на работното място минимум и само жизнено необходими неща. Празното бюро помага, когато не знаеш за какво да пишеш. Иначе, като останеш един на един с противната задача, мозъкът ще се отвлича по страничните предмети или дребни задачки. Подредените мисли помагат да се настроиш за работа — това го знае всеки новак.

Освен бюрото, аз чистя и виртуалното работно пространство. Маниакално следя нито един изскачащ прозорец да не ме разсее по време на писане на текста. И да няма никакви часовници пред очите ми.

За максимално потапяне в задачата обичам да увеличавам работната област в Google Docs с две стъпки. В началото скривам менюто.

След това натискам клавиша F11 и преминавам към пълноекранен режим на преглед. Вижте, как се получи веднага много място на стандартния екран на ноутбука.

А колко удобно е по този начин да се пишат постове на два монитора. На единия отварям файл с материали по темата, а на втория — въвеждам текста. Ползата е в това, че не трябва да се превключват различни табове и риска да почнеш да сърфираш из интернет е сведен до минимум.

3.Скрий телефона и затвори пощата

Помогнаха ми лайфхаковете - превключване на телефона в Airplane mode и изключване на уведомяванията в браузера и приложенията.

Също така обръщам смартфона надолу с екрана и затварям всички вложки, освен таба с текстовия редактор. Мозъкът вижда само текста и забравя, че му е нужно ежеминутно да проверява пощата и да прави други спешни задачи.

4. Сложи ясно име на файла с текста

Този съвет идваше отвсякъде още през първата работна седмица в Netpeak. Оказа се, че не трябва да се създават документи със заглавие «Пост в блога» или «Статия»:

• Ясното име на документа фокусира вниманието — какво (1) кой (2) къде (3) пише.
• С помощта на уникални ключови думи в заглавието нужния документ се открива за няколко секунди сред стотици други.

Схемата е проста: документите трябва да се кръщават по същия принцип, както и електронното писмо: в темата да се посочи задача или действие. В тези детайли си личи загрижеността: ако изпратиш само линк към документ без съпровождащо писмо, получателят моментално ще разбере за какво става дума по заглавието.

5. Създай логическа структура на текста

Всички ние знаем, че при четене погледът се «закача» по заглавията, а след това на подзаглавията. Значи, трябва да си улесним задачата: веднага да следим всички точки от плана да са готови с подзаглавия и да са събрани в мини-текст.

Но всеки път да се връщаш към плана в началото на документа е досадно. По време на скролирането може да се отвлечеш и да си загубиш мисълта. Затова веднага показвам целия план пред очите си, просто отварям структурата на документа.

Има още един простичък начин да се нахвърля структурата. Прилагам го, когато информацията е прекалено много и имам съмнения, какви точно акценти да поставя. Тогава съставям Google Form с точките от плана.

Пиша насочващи въпроси, сортирам информацията по рафтчетата, а след това редактирам. Така не се губи време за писане на ненужни блокове.

6. Встъплението — накрая

Първият абзац се създава трудно. Защото той е втори по важност след заглавието. Трябва да е кратък, силен и да обяснява защо да четете текста въобще.

Понякога целият процес на писане спира заради бледия първи абзац. Не си струва да се мъчите — по-лесно е да пропуснете сложния момент и да допишете встъплението, чак когато е готов целият текст.

7. Заобичай шрифта Verdana

Набирането на основния текст с шрифтове Arial и Times New Roman е най-привичния, но не и най-безопасния за зрението вариант. Вземете Verdana — в края на писането на многото страници текст очите Ви ще кажат - благодаря. Шрифтът има почти  равна височина и ширина на буквите, а също така има голям междубуквен интервал. На практика това значи, че буквите ще се четат лесно дори на малък монитор с неголямо разрешение.

8. Започни да пишеш без редактиране

Случвало ли ви е се, едва сте въвели изречението, виждате грешка и хоп - веднага почвате да поправяте? На мен - постоянно. Така може да се пише безкрайно. Ще е по-бързо да опишете всички точки от плана по темата, а чак след това да пристъпите към редактиране.

Но как да не се отвличаме с контрола на правописните и пунктуационните грешки? Аз ползвам съвета на арт-директора на студия Лебедев Людвиг Бъйстроновски: трябва да намалите размера на страницата. Просто натискам «Ctrl» + «-».

Цялата прелест на метода е в това, че мозъкът веднага се концентрира върху мислите, а не върху буквите. Точно така, както е при слепия метод на печат.

9. Сложи таймер

След публикуването на десетки статии се примирих: невъзможно е да създадеш полезен текст с един замах. В началото отговор на #защо, след това структура, търсене на информация, след това самото писане и редактиране. Ако не върви, то добавете към общото време още десет кръга на одобряване от отговорните специалисти =).

По-продуктивно е голямата задача да се раздели на няколко малки. След това да се отдели на всеки блок максимум по час и половина. Главното е да не гледаш постоянно часовника. Просто поставете произволен таймер: Pomodoro, този на микровълновата или аларма.

В резултат ще получите текст, който няма да Ви е срам да покажете на колегите. Сигурна съм, един час на седмица може да се отдели дори при най-адския график.

Ще съм Ви много благодарна, ако в коментарите споделите своите съвети, които са помогнали точно на Вас да пишете текстове.